За нас

Разруха! Олющена мазилка, изкривен покрив, паднали керемиди, дърво, пораснало на балкона, въглени, бурени, огради, камъни, тухли… Това е една разходка в центъра на София! Окото ни търси разруха. Окото ни вижда стари къщи, всичките строени преди 1944 г., къщите на една изчезваща София. Циркови артисти! Акробати! Хотел Париж! Хотел Здравец! Домакинско училище! Транжорна за месо! Това е една друга разходка в центъра на София, която минава през времето, за да види старите къщи “отвътре” и да разбере техните “малки” истории, които са част от живота на столицата. Тук търсим тях. Колекционираме стари къщи, събираме спомени за тях, биографии на обитателите им, клюки от съседите, документи от архивите, стари вестници, списания, мемоари, всичко...

Как започна нашата колекция!

Със снимка на рушаща се къща във фейсбук и коментари около нея. Приятелската дискусия неусетно премина в изследователски интерес и около него се сглоби малък, но ентусиазиран изследователски екип от преподаватели в Софийския Университет, архитекти, докторанти и студенти. Решихме да претърсим централната част на София, за да открием какво е останало от нейното олющено лице от миналото. Подходихме “отдолу” - оставихме окото спонтанно да открива моменти на разруха в градския пейзаж на София.

Подходихме все пак систематично - разделихме централната градска част на София на райони, ограничихме ги и всеки от екипа получи по район, който да обходи и да заснеме “разрухата” в него. Резултатът на този първоначален етап беше басейн от над 300 снимки на обекти. Имаше не малко обекти, които бяха привличали окото на повече от един участник. Така се оказа, че интересът ни е бил привличан от приблизително еднакви характеристики на разрухата в града: сгради, строени до 1944 г., повечето от тях в тежко и/или аварийно състояние, обвити със зелени воали или пък от зелени увивни растения, с пробити покриви и изгорели етажи, понякога само с вехт вид и поолющена мазилка, понякога в невероятни съчетания между ново и искрящо, и старо и разкапващо се. Голяма част от тях считахме за необитаеми или само частично обитаеми. Избрахме “необитаемостта” като най-важна характеристика, чрез която да стесним необхватната за малкия ни изследователски екип бройка от 300 забелязани сгради. На следващ етап, с помощта на експерти от ОП “Стара София” - арх. Л. Стоилова и арх. П. Йокимов, направихме по-фина селекция на “по-значимите” от гледна точка на културното наследство сгради. Така в крайна сметка екипът избра 15 стари софийски къщи, на които се опита да направи кратки изследователски портрети. Поради изчезването на една от тях и отказът на обитателите на друга портретът й да бъде публикуван, както и по разнообразни други причини, къщите накрая се оказаха 12. Информация за някои от сградите на практика липсваше, макар съседски клюки винаги да се намираха. Други пък бяха натрупали около себе си, освен прах и разруха, дебели папки с архивни преписки, жалби и молби и лични спомени. Поради това, че събраната информация за всяка къща беше твърде различна, както като количество, така и като качество, изследователските портрети, в крайна сметка, се превърнаха по-скоро в малки биографични разкази. Така те бяха публикувани и представени в книгата “Портрети на изчезваща София”. Въпреки този доста конкретен резултат от работата ни, искаше ни се да направим още нещо. Затова решихме, че един виртуален рушащ се портрет на града би стигнал до повече хора и би провокирал повече размисли и действия спрямо така очерталият се проблем.

София няма обособена историческа част – архитектурен резерват, а само отделни сгради, вписани в регистъра за културните ценности на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Общинско предприятие “Стара София”. В проекта „Картография на изчезващата памет. Биографични портрети на рушащи се къщи на „стара” София” екипът на изследването се занимаваше с жилищни сгради в София построени преди 1944 г., които в момента се намират в изключително лошо състояние, но които едновременно с това са част от образа на “Стара София”. Това са сгради, които са оставени да се разрушават и скоро ще престанат да съществуват. Една част от тях са включени в централните и местни регистри на културно-историческото наследство (културни ценности) на България. Друга част не са обявени официално за културни ценности, но са от изключително значение за запазването на историята на София, като под история разбираме не само история на архитектурата, но и историята на тяхното обитаване – живата градска история. Нашият поглед към града предоставя перспектива, която се опитва да се оттласне от класическите културно-исторически места – музеи, паметници, места – „светини”, и да се фокусира върху града на неговите обитатели. В този смисъл, дори и да изчезнат от променящата се градска среда (един трудно предотвратим процес), да се съхрани живият спомен за присъствието на тези рушащи се сгради. Надяваме се, доколкото зависи от нас, да съумеем и да попречим на фактическото им изчезване.

Този сайт е част от проекта на Изследователски център по социални науки „Картография на изчезващата памет”, който получи поощрителна награда от Дарителската програма на Мото-Пфое за опазване на природното и културно наследство. В него ние добавихме още пет истории на стари сгради, типични за архитектурата на Стара София. Сайтът предоставя и възможност потребители сами да качват информация за стари рушащи се къщи. Това позволява да разширим нашето усилие за събиране на такива истории, включвайки и гражданите на София.

Екип на проекта
  • Ръководител на проекта: проф. Майя Грекова
  •  
  • Консултанти:                               
  • арх. Петър Йокимов
  • арх. Любинка Стоилова
  • гл. ас. Мила Минева
  • доц. Петя Кабакчиева
  •  
  • Изследователи:                               
  • Леа Вайсова
  • Невена Германова
  • Миглена Горанова
  • Вероника Димитрова
  • Елена Лилова
  • Цветелина Панова
  • Цветелина Славчева
  • Кристиян Христов
  • Фани Младенова
  • Светослава Найденова
  •  
  • Адаптация и аудиозапис на текстовете:                               
  •  
  • Артисти: Елена Димитрова, Любомир Сапунджиев
  • Драматург: Радослав Чичев
  • Художник: Дмитрий Ягодин

Начало